На 15 октомври 2024 г. в гр. Благоевград се състоя дискусия „Медийното присъствие на народните читалища”. Организатор на събитието бе Съюзът на народните читалища с финансовата подкрепа на Министерство на културата и с домакинството на Образцово народно читалище „Н. Й. Вапцаров 1866”.
Официални гости на дискусията бяха заместник-министърът на културата г-н Калин Вельов, заместник областният управител на Област Благоевград г-н Христо Ангелов, заместник-ректорът на ЮЗУ доц. д-р Илия Недин, заместник-кметът по културата г-н Станислав Кимчев, почетният председател на Съюза на народните читалища проф. д.ик.н Стоян Денчев.
Дискусията бе открита от председателя на Образцово народно читалище з.ч.д. Васил Новоселски, който приветства участниците с кратко слово, в което представи накратко дейността и развитието в последните години на читалището-домакин – най-голямата културна институция в града и региона, – и навлизането на модерните технологии в него, развиването и надграждането на читалищните дейности, медийното присъствие на читалището. „Всеки ден трябва да правим нещо ново, всеки ден да изграждаме и да правим стъпка напред, читалището да върви напред и да създаваме условия за едно младо и прекрасно поколение”, посочи той.
„Изключително ми е приятно да бъда на такава среща, която засяга тази важна тема – читалищата”, обърна се към присъстващите заместник-министърът на културата г-н Калин Вельов. Той посочи, че познава от личен опит тяхната работа като важен център за социална и творческа дейност, даже в малкото село. „Дори срещи, на каквато сме в момента, започват да се случват все повече дигитално, а читалището ни напомня за възможността да можем да контактуваме физически. Не трябва да забравяме обаче, че особено новите поколения все повече живеят с телевизора, телефона, дигитално, и читалището също трябва да бъде в крачка с новото време, да се рекла-мира само и да бъде в социалните медии, за да напомня непрекъснато за себе си… Когато популяризира само себе си, то може да стане по-независимо откъм медийно присъствие. Читалищата трябва да търсят път и подход към медиите през новите социални платформи – фейсбук, инстаграм, тик-ток – и те да бъдат използвани максимално… Важно е също държавата да осигури подкрепа за дигитализация на читалищата, а програмите са много малко в тази посока… Ключова е била и ключова ще остане ролята на читалищата като културен, социален и образователен център. Силно вярвам, че читалищата имат място в града, имат място в селото, в българската традиция, образование и култура, и ще продължат да изпълняват тази уникална, специална и важна роля”.
Проф. д.ик.н Стоян Денчев припомни дълголетието на читалищната институция, която през 2026 година ще отбележи своята 170-годишнина. “България има основание да се гордее с две неща – с нейната азбука и с нейните читалища, подчерта той. Мисля, че това са едни от най-важните отлики на нашата държава от другите държави. Задавам си обаче и въпроса: защо тогава отразяването на дейността на читалищата е спорадично? В медийния дискурс липсват анализи и обсъждания за ролята на читалищата в съвременното общество и тяхната еволюция като културни институции. Читалищата са носители на богат културен и образователен опит, но това рядко се представя в медиите с необходимата тежест и уважение. Питам се „нима не сме съзрели, че българската азбука и народните читалища са нашата „визитка” пред света и именно на тях трябва да се опрем, създавайки или изграждайки представата /бранд/ за нас самите, и че това е нашият най-мощен културен влог в колективната човешка памет”.
Заместник-ректорът на ЮЗУ доц. Д-р Илия Недин посочи, че има една разпространена напоследък теория, че нациите са инспирирани, изобретени, съзнателно наложени отгоре, а се забравя за процесите, които наричаме „Възраждане” в нашата история, забравяме за човека, за човешките души, за тяхното просветяване, за извеждането на обикновения човек от предмодерните рамки на неговото всекидневие – това са правили нашите читалища. Живото присъствие на читалището и днес в живота нашето общество е категорично доказателство за тяхната много важна мисия, която са имали през Възраждането, която имат и днес”.
Лектори на събитието бяха г-жа Анита Тарасевич, главен редактор на „Читалищен вестник” с доклад на тема „25 години „Читалищен вестник”; доц. д-р Елена Азманова – Рударска /ЮЗУ ”Неофит Рилски”/ с доклад “Читалищата и читалищната дейност в медиите”; гл. ас. д-р Антоний Станимиров /УНИБИТ/ с доклад: “Присъствието на народните читалища в медийното и уеб пространството: От традиционни медии до дигитални платформи” в съавторство с проф. д-р Венцислав Велев.

Представители на читалищата от страната и региона взеха участие в дискусията.
Проф. Николай Дойнов, председател Съюза на народните читалища, вдъхновител и организатор на събитието, закри дискусията с думите, че читалищата трябва да дадат категоричен отговор на обвиненията, че в тяхната работа няма видимост. Това, каза проф. Дойнов, е много тежко обвинение от страна на политици. Всички читалища незабавно следва да обмислят стратегия за ярка публичност и откритост в техните дейности. Само така ще може да се премине през негативното в общественото мнение спрямо читалищата.
След края на дискусията участниците в нея имаха възможност да видят изложба на старопечатни книги, съхранявани в читалище „Н. Й. Вапцаров 1866” и изложени в библиотеката на читалището, сред които сборник „Български народни песни от братя Миладинови” – издаден през 1861, френско-български речник от 1873 г., „Свещени песни с напеви” – 1878 г., “Българска христоматия”, съставена от Иван Вазов и Константин Величков” – 1884 г., “Ръководство по стенография” – 1887 г., течение на списание „Читалище” – 1874 г., и едно от най-старите издания, съхранявани в читалището – “Ръкописен служебник” от 16 век с оригиналната кожена подвързия. Библиотечните специалисти разказаха и запознаха присъстващите с богатството на този фонд.
В читалището се съхраняват 110 старопечатни, ценни и редки издания, като от тях 18 са старопечатни книги.