ЗА КАТЕГОРИЗАЦИЯТА НА ЧИТАЛИЩАТА И НЕЙНИТЕ АПОЛОГЕТИ

Д-р Николай Дойнов, председател на Съюза на народните читалища

 

Динамичното време, в което живеем, поставя пред читалищата редица въпроси, свързани с техния мениджмънт, устойчивост в общността, степени на развитие. Преминаването от планова икономика към пазарна постави читалищата в непривична ситуация и създаде твърде различни препятствия пред тях за изпълнение на техните дейности.

Читалищната структура е специфична. В България съществува читалищно законодателство от 1927 година и законите винаги са разглеждали читалищата като сдружения на граждани с идеална цел.

Приемането на съвременен закон за читалищата, благодарение и на СНЧ, през 1996 г., постави нова рамка за техните дейности, гарантира финансова стабилност чрез субсидия от държавата и определи „държавните” задачи, които днешното читалище изпълнява.

Самият термин ”държавна задача” няма своята защитима дефиниция, въпреки че някои „теоретици” твърдят, че такава дейност е само и единствено библиотеката като основна дейност на читалището. Влизането в дебат по горното не е  предмет  на настоящата статия, затова няма да се спирам на него.

От началото на 21 век в читалищната система започна произволно говорене за  някаква „категоризация” на читалищата, отначало в средите на читалищните работници, но впоследствие тази идея се акумилира на политическо ниво и различни политици започнаха да говорят и да настояват за категоризация, при това твърде произволно, без вникването в читалищната история и без сериозни аргументи.

От икономическа гледна точна категоризацията  е един от методите на държавата за ефективно регулиране на бизнеса. Така е по дефиниция. Изрично подчертавам „бизнеса”, тъй като става дума за стопански дейности със свой характер и формат, качество, пазарна ниша и т. н. и т. н. Бизнесът, както е всеизвестно, за своя цел има печалбата, разрастването, иновациите, съревнованието в конкуретна среда и производството на продукти, които да се „състезават” на пазарен принцип в тази конкурентна среда. Бизнесът се е организирал във формат на стопански дружества /фирми/, за които има специален закон и редици подзаконови актове.

За бизнеса и по-точно за туристическия бизнес от 1957 г. същестува категоризация, която има за цел три основни пункта:

– подсказва на потребителя какво е равнището на предлаганите услуги

– създава възможност на потребителя да избере онзи обект, който отговаря на неговите финансови възможности

– ограничава /или поне така се предполага/ достъпа на непрофесионализъм, като възможност за ощетяване на потребителя.

Процесът на категоризацията се е развивал и обо-гатявал и критериите непре-къснато са се повишавали.

Трите основни критерия на категоризацията:

1. устройство на обекта
2. обзавеждане, обхват
3. равнище на квалификация на персонала,

са съотносими към стопанските дейности и отново са в полза на потребителя.

Ще отворя една скоба за конкурентната среда. Когато в един обикновен град има над 200 хотела, е ясно, че всеки се бори за своите клиенти непрекъснато, както и за повишаване на категорията и предлаганите услуги. В този смисъл категоризацията е основен гръб на маркетинга, тъй като продава въз основа на две позиции – 1. цена и 2. качество – на предлаганите услуги и базата.

Апологетите на читалищната категоризация са твърде далеч от съвременната икономика. Те считат, че по механичен /привнесен по аналогия/ способ читалищата ще могат да бъдат обхванати от системата от методи на категоризацията.

Ще трябва да ги разочаровам по няколко причини.

Читалищата са сдружения на граждани с културно-просветна същност. По никакъв начин държавата НЕ МОЖЕ да категоризира сдружения на граждани. Такива са и Съюзът на слепите и Съюзът на инвалидите, да не изброявам. Едва ли някой може да си представи подобни сдружения, закачени със звезди в рамка, обозначаващи съответната категория.

Грешката идва от  идентифицирането на читалищната СГРАДА с Организацията ”Читалище”. Дейностите на днешното читалище са с културна насоченост, но днешното читалище не създава професионален културен продукт, който да излезе на пазара. Но днешната читалищна организация е създала или е  поддържала сградата, а това е МЯСТОТО, където се случват културните събития в отделните райони. Салоните със сигурност могат да се категоризират, тъй като имат реални, веществени измерения: брой места, тип строителство, енергийни източници, и т. н. Тук е мястото да отбележа,че всички регулаторни органи като пожарната, ХЕИ, различните  общински комисии, редовно контролират читалищните сгради.  Да, възможна е такава конструкция „читалище…със салон пет звезди”. Тези „звездички” са  „сигнала” към пазара – това значи, че този салон се намира в населено място, има отопление, входове за влизане и излизане, разрешения от пожарната и ХЕИ, а в днешно време и възможност за ”разредка” на местата през едно или две, съгласно КОВИД инструкциите.

Но това не решава нищо.

Основна характеристика на читалищата е тяхната уседналост. Те са създадени в конкретно място, с конкретни местни задачи от местни хора. Повечето читалища са в центъра на населеното място, с хубава, внушителна сграда. Някои от тези сгради са паметници на културата с национално значение, а други – с регионално. И тук възниква големият въпрос – как ще се категоризира една сграда, която има друг собственик?

По собственост читалищните сгради са: общински – близо 80 %, държавни – около 10 %, собственост на самите читалища – около 10%. Тези различни видове собственост дали могат да бъдат обединени в единна методика за категоризация, дори и да иска някой?…

И още – каква принадена стойност ще има за едно читалище категоризацията на сградата?

Бих казал – нулева, поради различни фактори, като най-важният от тях е, че липсва конкурентна среда, в която читалищата да се развиват. В един общински център читалището трябва да се състезава само със себе си и е ясно, че най-висока категория ще получи централното общинско читалище – при него са основните ресурси, то е с най-много дейности, с най-много представителност. И още – дори едно читалище да има 5 звезди, но се намира в друг квартал /район/, какво ще мотивира потребителя да пътува, ако неговото районно читалище е с три звезди?

/През 1991 г. тези читалища ги нарекох „базови” и оттогава това придоби популярност, но не влезе в административния език по този начин. Това – между другото/.

Преди десетина години се извърши категоризация на общините, но това не придоби гражданственост. Само една наредба напомня за тези усилия на административната мисъл.

Демографската криза, упадъкът на цели райони, създаването на „градове-държави” обезсмисли подобен род обозначавания, тъй като е ясно, че животът налага други решения.

Признавам, че за държавните органи категоризираните читалища ще представляват безспорно удобство при различни взаймодействия между тях, общините и читалищата.

Но не съм убеден, че за потребителя на читалищните дейности /наричани от някои „услуги”, отново неправилно/ дали НЕГОВОТО читалище е първа, трета или пета категория, ще има някакво значение.

И така:

1. Сдружения на граждани не могат да бъдат носители на категория, поради естеството на тяхното формирование.
2. Сградите, в които народните читалища извършват своите определени от закона дейности, могат да бъдат категоризирани, но с цената на тежки административни режими на отделните видове собственост.
3. Категоризирането на читалищата не носи принадена стойност нито за неговите дейности и финанси, нито за неговите членове и потребители.

 

/в следващ брой: ЗА РАБОТЕЩИТЕ И НЕРАБОТЕЩИТЕ ЧИТАЛИЩА/